"Neo-Wolf"

Зовът раздира тишината -
Кървав, гневен и последен.
И после мрак обгръща мрака.
Сама потегля, бродейки, душата.

А звярът със очи човешки,
Облизва устни, става кротко,
Прибира ножа във кания,
И радва се на чужди грешки.

Гората вече е градът.
Свърталища, хралупи тайни.
Във малките алеи, в ъгли тъмни,
Ще дебне той, когато погне го гладът.

И после мрак облян в червено,
Паважа в алено ще украси.
И лъсналото острие прилежно,
Във кръв ще бъде пременено.

И хищникът с човешките очи
Ще броди пак през тишината
На спящите изгаснали прозорци,
На тежките затворени врати.

Градът е вече новата гора,
На този Вълк е ловните полета.
Затуй страхувай се ти през нощта,
Когато улиците се напълнят с тишина.