Sunday 30 December 2012

"Студен живот"

Небето е черно и покрито със звезди.

Проблясък.
После гръм.
След няколко секунди - още два гърмежа.
Малки, метални, заглъхващи в нищото...

Прозорците светят студено.
В далечината се виждат фарове и се чуват отминаващи двигатели.

Отново изстрел.

И после пак - улици и шумна тишина.

Той загася цигарата и се отдръпва от прозореца.

Градът продължава да живее.

Wednesday 12 December 2012

"Контролер"

Обичам да се чувствам жив.
Да съм тук и сега.

Има дни, моменти, месеци и часове, в които имам чувството, че контролирам себеси като марионетка. Всяко движение е сковано, неестествено, мудно, принудено.
Когато имам чувството, че това не е моето тяло.
Че това не е моя живот.
Че лежа нейде отвъд звездите, с банка амброзия във вените и трансмитер забит в душата.
Че не говоря, а пиша, оставяйки гърлото, езика и устата да дешифрират текста като малки, тромави и непослушни парчета електроника и смазка.

А обичам да се чувствам жив.
Тялото да е дреха, която приляга.
Досега на слънцето да е истински.
От шамара да боли, от раната да кърви, от целувката да гори, от усмивката да се стопявам.

Да гледам истинските цветове на истинския свят и да съм тук. И да съм сега. И да съм.

Ще имам достатъчно време да се излежавам сред звездите, когато дойде момента за това.
Когато ще приберат тази дреха в сандък, защото вече няма да ми става.

Но сега не е такъв момент.
Сега искам да горя, искам да се сгушвам, искам да изпитвам, искам да усещам, да вкусвам, да подушвам, да чувам и да виждам.

Светлина.
Аромати.
Вибрации.
Хладък, гладък метал под пръстите.
Гореща, гладка кожа върху устните.

Обичам да се чувствам жив.
Обичам да съм тук и да съм сега.

Джойстиците са за тези, които не знаят как да играят играта.

Tuesday 11 December 2012

"Законът на Греха"

Ще те накарам да се влюбиш
Във горещия ми дъх.
Ще те накарам да обичаш
Острите ми зъби.

Ще те накарам да жадуваш
За прегръдката ми силна.
Ще те накарам да бленуваш
Белезите по плътта.

Ще те науча да изпитваш,
Свойта сладка "малка смърт".
Ще те науча да ревнуваш
Мен от собствените си ръце.

Тази нощ ще мине
Под закона на греха.
Тази нощ ще учиш
За закона на плътта.

Ще изгаряш да изпиташ
Огнените ми целувки.
Тук и там и после долу,
Туй е пътят на плътта.

Ще сплета аз във въжета
Всеки малък стон.
Ще играем до полуда,
Парцаливке на конци.


Тласъците ще обвият
Стаята ти във мъгла.
И чаршафите ще пият
Сълзите ти на страстта.

Тази нощ ще мине
Под закона на греха.
Тази нощ ще учиш
За закона на плътта.

Ще опитам похотта ти,
Ще погълна твоя глас.
Ще отпиеш ти наслада,
Ето, молиш ме завчас.

Тялото ти трепва рязко,
Като струна на нощта
В ритъма на танца
На закона на греха.

И задъхана и уморена,
Ще се свиеш ти до мен.
И града не щеш да чуеш,
Нито идващия ден.

Тази нощ ще мине
Под закона на греха.
Тази нощ ще учиш
За закона на плътта.