Аз нямам нито едно огледало.
Гримирам се във очите на другите.
Оглеждам се в техните сълзи.
Обличам се във рисунките и мечтите им.
Техния смях е бижуто ми.
Техния страх - вратовръзката и колана.
Сресвам косите си със объркани мигли.
Виждам очите си в техния поглед.
Виждам ръцете си в техните длани.
Усещам гърдите си във прегръдка.
Виждам краката си, давайки рамо.
Откривам си силата, бродейки с тях -
Объркан, изгубен във техния мрак -
Търсещ от клечка кибрит светлината.
Усещам си устните само когато
Изгарят ги други, притиснати в тях.
И чувам си думите даже когато,
Посрещат ги думи във отговор свят.
И не мислете, че бродя на тази земя,
Забравил какво съм, кого съм, къде съм.
Аз нямам нито едно огледало.
Но аз ви познавам, а чрез вас - и мен.
