Събудих се по
гръб и болезнено фокусирах познатия таван.
Блатисто-зелени нюанси и сенки, оградени от черно-кафявата рамка на стените. Бившата, с която ремонтирахме този апартамент, имаше странен
вкус - подът на стаята е
покрит с мек, небесно-син мокет, върху който бяха нарисувани оголени дървесни
клони; тогавашната ѝ логика беше, че иска да се буди гледайки към небето, но
спи по корем. Не знам защо ѝ дадох толкова голяма свобода на избора - може би бях влюбен, може би не ми се
занимаваше, може би просто исках да остане... Плочките в банята са нашарени и
подредени като водопад, който сте обърнали на деветдесет градуса и прелива в
буря, а кухнята е издържана основно в стоманено сиво и ръждиви тонове - като
стара фабрика. Все още събирам пари за да префасонирам апартамента; ще
пребоядисам проклетия таван в бежово.
Разтърсих глава,
опитвайки се да прогоня усещането, че се опитвам да се гмурна в мъх, водорасли
и гнила вода и се извъртях надясно, търсейки познатия стерилен блясък на
скрийнсейвъра. Светещите цифри прогониха усещането за гадене и безтегловност, а
информацията, че е шест сутринта ме върна в реалността. Успях да седна и да
стъпя на пода. В главата ми още кънтеше гласът от кошмара, който ме събуди -
безплътен, неразбираем и лишен от всякакъв контекст; не помнех какво съм
сънувал, останало беше само чувството за нервност. Лявата ми ръка беше полуизтръпнала,
но подвижна и се пресегна към дистанционното на телевизора. Физзарядка, която
не следвам; гласове и картини, обливащи сетивата ми като хладък душ, който да
удави подсъзнанието и да ме закотви в истинския свят.
Пода в кухнята
беше студен под босите ми крака. Насочих се мудно към хладилника, търсейки
снощния половин сандвич и недоизпитата кутия мляко и лека-полека разбутвах
съзнанието си в опит да се приготвя за предстоящия работен ден. Стигайки до
масата открих, че десницата ми наистина държи чиния със сандвич, но лявата ми
ръка стиска бутилка джин. Върнах се до хладилника и поправих грешката си, като
пътьом се присетих и да включа ръбатото метално чудовище, което бившата
наричаше "кафеварка". Машината наистина правеше еспресо, обаче
изглеждаше като извадена от сънищата на Ешер и Гигер. Към това работеше само
със зърна и успяваше да звучи като месомелачка.
След студения хляб, студеното мляко, горещото
кафе и претъпкания транспорт се озовавам в бледия офис и правя своя принос към
бездушната симфония от компютърни вентилатори, тракащи клавиатури и
промърморени псувни.
Отново съм по
гръб, отново не знам какво сънувах и отново гледам тавана. Четири сутринта.
Псувам, увивам се в чаршафите и стискам клепачи. Един хипопотам над оградата,
два хипопотама над оградата, три хипопотама над оградата... Падам към мрачната
повърхност на блатото, в черепа ми рикошира дрезгав глас, а мониторът твърди,
че е шест AM. Изправям се и разтривам изтръпналата си лява
длан. Пускам аеробиката и отивам да ловувам останки от пица в студената
стоманена кутия. Озовавам се с бутилка джин, вместо стъкленото шише кола,
изръмжавам и се сдобивам с правилното питие. Закуска, транспорт, зала с аромат
на кабели и осемнадесет различни парфюма... По погрешка натискам "А"
вместо "Л" и аутокомплийта изпраща съобщението при Аnna от HR. След
кратко извинение някак става така, че обещавам кафе идните дни.
Два часът е и аз
съм буден. Лявата ми ръка е стиснала чаршафа, а дясната се е озовала на сърцето
ми, сякаш опитвайки се да успокои пулса. Имаше някакви геометрични фигури,
сякаш направени от нишки болнава светлина. Не, не знам. Изчезна миг след като
отворих очи. Една камила прескача ручея, втора камила прескача ручея, трета
камила прескача ручея, пета камила пре... Четири часът сутринта. Чудя се колко
силно мога да изпсувам без да събудя съседите, но решавам вместо това да стисна
зъби и да се насиля отново да заспя. Прогонвам Дрезгавия от съзнанието си,
завъртам се по корем и си представям, че съм препарирана морска звезда. Една
панда пада от клона, втора панда пада от клона, ше... Шест. Сутринта. Лявата ми
ръка е свита в юмрук под кръста ми и, въпреки че е изтръпнала, сякаш се опитва
да ме бутне в лепкавата бездна на тавана. Поне вече знам какво шепне кошмарът.
"White bones and
red sinew and black-thought skin." Отново и
отново, ритмична мантра, от която някак ми се гади. Гимнастика. Месомелачка.
Останки от снощното китайско. Рейс. Ръката още не ме е отпуснала, но знам, че
понякога на нервите им отнема повече време да се освестят, ако ги натиснеш
докато спиш. Анна минава да вземе една папка, но от недоспиването и
изтръпналостта, не преценявам дължината на силата и размаха си. Картонът
отскача от ръцете ѝ, а дланта ми се озовава на гърдите ѝ. Изчервявам се като репичка,
а тя само се усмихва и казва, че към кафето ще трябва да добавя и парче Сахер.
Вярно, почти бях забравил. Уговаряме се за петък след работа.
"White bones and red sinew and black-thought
skin..." И пак е два. Десницата
ми е стиснала левия бицепс и кокалчетата ѝ блестят на уличната светлина.
Ставам, изръмжавам, удрям с юмрук стабилната табла на леглото. Топлината от
крошето се разлива по цялата ми ръка, адреналинът се насочва накъдето трябва и
след две минути съм спокоен и гръбоположен. Едно фламинго във пустинята, две
фламинги във пустинята, три фламинги във пустинята... Четири. "White bones and ..." Часът е
четири. "red sinew
and..." Не си чувствам
ръката, сякаш я няма, сякаш... "black-thought skin..." Погледнах към
левицата си. Беше черна и лъскава от лакътя до ноктите. "White bones and..." Не
можех да я движа, почти не можех да я усетя..."red sinew and..." ужасния
напев не желаеше да напусне главата ми. Имах чувството, че дланта ми е
едновременно топла и студена. Това не можеше да е истинс... "black-thought skin..." Шест
сутринта. Перфектен час за ставане. Изправих се, изтегнах се и се и насочих
краката си към кухнята. Кафе с капачка джин и вчерашна салата. Перфектната
закуска. Раздвижих пръстите си, които изпукаха приветливо. Тялото ми е удобно,
апартаментът ми е уютен, а днес след работа имам шанса и да си поканя готина
мадама... Усмихнах се и с дрезгав, сутрешен глас си затананиках песничка...
White bones, and red sinew, and black-thought
skin, this is how desire condenses into sin. White bones and red sinew and
black-thought skin, this is how I manage to let myself in...
