"Midnight Cigarette"

Здрач.
Цветовете са изтекли от света, рисувайки картина в черно и нюанси на сивото.

Сякаш в природата има съвсем малко цвят, който не може да бъде навсякъде и слънцето, залязвайки над хоризонта, ги е помъкнало към други земи.
Там сега е утрин. Цветовете се изливат от небето - първо синьото, после зеленото, жълтото, оранжевото... Скачат от предмет на предмет, от дърво на дърво, от човек на човек...
Но тук и сега тях ги няма. Тук и сега нощта е обгърнала всичко в своето було и дори бляскавите звезди са някак... Не-бели.
Освен...
Искра.
Червена и ярка искра, която ритмично се движи в нещо като дъга.
Ако се приближим, ще открием, че това е огънчето на нечия цигара.
Последен бастион пред сивотата на света, премигва и озарява лицето на мъжа, който се е подпрял на неработещата нощна лампа.

И дори и това малко, трепнещо светличе, сякаш губи битката, защото димът е също толкова сиво-черен, колкото останалата част от града.

Да, ако се разходиш по улиците на центъра, сигурно ще се удавиш в шарено.
Нощният живот има някаква странна магия, която като че създава ярки, изкуствени копия на цветовете и ги забива в зениците ти.
Контрабанден ден. Това ти продава центърът нощем - евтини и изкуствени подобия на онова, което губиш, ако заспиш.
Като цигарите на Женския пазар, които са почти като истинските, само че надписите са на арабски/иврит/някакъв език, който също не владееш...

Но тук и сега имаш истински цвят.
Една искрица живот, прорязваща мрака като скалпелът на хирург, който се бори да спаси сърцето ти от сивотата.
Още две дръпки...
И нощта печели.
И лицето умира.
До следващия изгрев.