Бензин.
Устните й са като бензин.
А целувката гори.
Устните й са като бензин.
А целувката гори.
Тя е чернокосо миньонче с
масленозелени очи.
Облечена е в черно и е
накичена със сребро и стомана.
И в момента ме е сграбчила с
онази сила, присъща на пияните и лудите.
Или... На пияните луди. Като
нея.
Бензин.
Лее се из вените ми и гори.
Събужда ме.
Гледа ме право в очите.
Подпряла се е на мен, защото не може да стои на краката си.
Олюлява се на едно място и обяснява как й трябва още едно питие.
Как вечерта тепърва започва и е редно да пием още.
А аз съм уморен. И искам у дома.
Бензин.
Експлозия в главата ми.
Прилив срещу язовирната стена на волята ми.
Събужда ме.
Гледа ме право в очите.
Подпряла се е на мен, защото не може да стои на краката си.
Олюлява се на едно място и обяснява как й трябва още едно питие.
Как вечерта тепърва започва и е редно да пием още.
А аз съм уморен. И искам у дома.
Бензин.
Експлозия в главата ми.
Прилив срещу язовирната стена на волята ми.
Опитвам се да остана
трезвен.
Поне единия от двама ни да знае какво прави.
Да е достатъчно адекватен, че да ни прибере.
Тя пак се подпира на мен и ме придърпва с онази сила.
Бензин.
Целувките й са като бензин.
Очите й са като горския пожар.
Поне единия от двама ни да знае какво прави.
Да е достатъчно адекватен, че да ни прибере.
Тя пак се подпира на мен и ме придърпва с онази сила.
Бензин.
Целувките й са като бензин.
Очите й са като горския пожар.