"Червено"
Гадната улица, с шарени, безлики силуети. Бръквам в джоба на черното палто и вадя черна табакера със сребърен кант. В другия джоб е черното Зипо. Също със сребърен кант.
Искра. Втора. Трета. Пета. Чакам шума на запален бензин, но той не идва.
Тежко е. Тежко е да си сам сред всичките сенки, да блуждаеш сред студеното сиво и да няма гориво. Топливо. Огниво.
Оглеждам се, после примигвам. Вкъщи имам десетки посестрими на мъртвата запалка в шепата ми.
Домът е далеч, обаче, така че се насочвам към гишето със солетите, или както там се наричат онези малки магазинчета за джънкфууд и любимите отрови.
Розово. Защо всички лелки обичат розово? Че и на флорални мотиви. Може би трябваше да поискам огън от някой избледнял силует... Не. Все пак прибирането у дома ще отнеме няколко цигари.
Оглеждам редиците, от които ще трябва да избера новия спътник на табакерата.
Кученца. Котенца. Автомобили. И вечната полу-прозрачна дъга.
Евтини пластмасови боклуци.
Кошмар.
Съчетава се просто прелестно с моя глад за никотин, дим и другите понастоящем недостъпни неща: Хубава храна. Красиви вещи. И тя.
Скоро, казвам си, скоро - и бръквам за стотинки в джоба.
- Червена. - казвам аз и плащам.
Е, поне ще ми отива на вратовръзката. Почти. Що-годе... Само, докато се прибера.
No comments:
Post a Comment