Марк отвори очи.
Лампа. Леко прашна, изгасена, но лампа. Това беше добро начало.
С голямо усилие накара мускулите си да работят. Изправи се в леглото.
Легло. Прелестна новина! Легло, че даже и с чаршафи и завивка!
Огледа се... Стаята беше някак... Прашна. Застаряваща дървения, стари мебели...
Но беше уютно.
Той се раздвижи съвсем. Помнеше... Помнеше, че имаше някакво пиршество... снощи?
Предполагаше, че е било снощи. Предполагаше, че е попрекалил с пиенето и алкохолът в кръвта му е изиграл лоша шега.
С цената на още някакви усилия, той успя да се добере до смачканата кутия цигари в джоба си и запали фас, след което се огледа за пепелник. Не намери, но близо до леглото имаше малка метална чинийка, която щеше да свърши работа.
Опита се отново да си спомни как се е озовал тук и къде точно се намира "тук".
Помнеше... Джесика? Май така се казваше. Беше го поканила на "Парти по случай наближаващия апокалипсис." Беше обещала забавление, храна и алкохол. Съдейки по главоболието и начина, по който паметта му просто отсъстваше, Марк заключи, че е удържала на думата си.
Все тая. Време беше да открие къде се намира. Изправи се пряко сили и се насочи към прозореца. Все ще да се ориентира по гледката.
Дръпна тежките, дебели завеси, които придаваха на стаята усещането за крипта...
И изгоря.
Не можа дори да извика.
След точно 10 секунди беше просто купчина сиво-черна прах на пода.
Мда...
Ей за това на Вампирите не бива да им се позволява да се напиват. Понякога забравят, че не са вече хора.
Лампа. Леко прашна, изгасена, но лампа. Това беше добро начало.
С голямо усилие накара мускулите си да работят. Изправи се в леглото.
Легло. Прелестна новина! Легло, че даже и с чаршафи и завивка!
Огледа се... Стаята беше някак... Прашна. Застаряваща дървения, стари мебели...
Но беше уютно.
Той се раздвижи съвсем. Помнеше... Помнеше, че имаше някакво пиршество... снощи?
Предполагаше, че е било снощи. Предполагаше, че е попрекалил с пиенето и алкохолът в кръвта му е изиграл лоша шега.
С цената на още някакви усилия, той успя да се добере до смачканата кутия цигари в джоба си и запали фас, след което се огледа за пепелник. Не намери, но близо до леглото имаше малка метална чинийка, която щеше да свърши работа.
Опита се отново да си спомни как се е озовал тук и къде точно се намира "тук".
Помнеше... Джесика? Май така се казваше. Беше го поканила на "Парти по случай наближаващия апокалипсис." Беше обещала забавление, храна и алкохол. Съдейки по главоболието и начина, по който паметта му просто отсъстваше, Марк заключи, че е удържала на думата си.
Все тая. Време беше да открие къде се намира. Изправи се пряко сили и се насочи към прозореца. Все ще да се ориентира по гледката.
Дръпна тежките, дебели завеси, които придаваха на стаята усещането за крипта...
И изгоря.
Не можа дори да извика.
След точно 10 секунди беше просто купчина сиво-черна прах на пода.
Мда...
Ей за това на Вампирите не бива да им се позволява да се напиват. Понякога забравят, че не са вече хора.
No comments:
Post a Comment