"There must have been a door here in the wall, when I came in."

Джим седеше пред вратата. "Ей сега ще я отворя" мислеше си той "Най-сетне ще се махна от тук!"
Светът наоколо беше сив. Високи каменни стени и облаци над тях. Джим знаеше, че над облаците има покрив, но не се виждаше. Имаше някаква светлина, но светът наоколо беше окъпан в здрач.
Четири години. Отне му четири години да открие стената и после да я следва, докато не намери врата.
Четири години, в които да осъзнае, че е в затвор и да започне да търси изход.
И сега, най-сетне, той седеше пред вратата.
Но се колебаеше.
"Да я отворя ли наистина? Все пак... Тук си имам всичко..." Джим свали ръката си при тялото. "Така де... Има къде да се спи, има какво да се яде... Не умирам от студ, не е непоносима жега..."
Земя. Мека, сива пръст, която поддава и обгръща уютно формите. Той приседна замислено и се унесе...

Отново сънува поляни. Отново сънува слънце и гори. Картини от книгите, сцени от илюстрации... Ето, сега стъпва бос по тревата и тя е мека и хладна. Зеления килим отстъпва място на пясъчен бряг и Джим се разхожда по мокрия пясък, слушайки шума на водата. И всичко е светло, истински светло... И цветно.
И всичките тези звуци... Той дори не знаеше от къде в съня му са с епоявили звуци, които не е чувал... Но всичко бе толкова хубаво и толкова красиво...

Джим отвори очи, тръсна глава и се изправи. Пред него стоеше вратата.
Той се пресегна към дръжката.

Изстрел.

Бравата избухна.

Вратата се отвори и Марта прескочи тялото на човека, който се бе озовал твърде близо в прекалено неподходящ момент.

- Мамка му! И тук е стая! - каза тя и тръгна към следващата врата, която се виждаше на отсрещната стена.

Още 4 метра.

Още един изстрел...

Джим пое последен дъх.