"На чаша Чай IV"

Седяхме отново в малката стаичка. Бях решил да прекарвам време тук, с книгите. Тази, която току-що прочетох беше на един млад господин със бляскава кариера и трагичен край.

- Маниите често ли са път към теб? - попитах аз

- Всеки път води до мен. - каза събеседника ми спокойно.

- А защо се получават? С такава сила?

- Защото човеците понякога имат проблеми с волята. Ако тя не стига нито за да си дарят свобода, нито за да се самооковат, те се сриват.

Загледах се във масивната обсидианова чаша, от която се вдигаше пара. Никога не съм си мислил, че може да се направи чаена чаша от вулканично стъкло. Замислих се отново над книгата, която тъкмо бях оставил... Нещо не ми се връзваше.

- Момент... Сетих се... А защо вътре имаше страници от книгата на Лариса и Джет?

- А нима мислиш, че в твоите книги няма страници от други? Или че в техните няма твои страници? Задаваш ми глупави въпроси, особено след като си гледал линиите в огледалото.

Черепа ме изгледа поти разочаровано. В опит да скрия срама си, забих нос в лавандуловото ухание и отпих.

- Явно имам още да се уча как се мисли.

- Имаш. - каза сянакта на живота и ми се усмихна добродушно.