Седнахме в малка библиотека. Удобни меки кресла, красива дървена масичка... Зарадвах се, че този път не сервира в костения порцелан, който толкова обича да използва.
- Хубава маса. - отбелязах аз. Рядко се случваше да видиш нещо със светла шарка из стаите му.
- От най-хубавия Ясен. - отвръна той.
Загледах в многобройните книги наоколо. Всички стени бяха сякаш направени от рафтове за книги. Имаше книги дори около и над вратите.
- Прелисти някоя. - каза моят събеседник и посочи лавиците.
Аз взех едно тънко, тъмно-синьо томче с твърди корици.
На него нямаше инто заглавие, нито автор, нито каквато и да било маркировка.
Отворих го някъде около края. В книжлето се описваха животите на самолетен ентусиаст, носещ името Петър и Лариса - начална учителка и наркоман.
Прелистих набързо оставащите страници. Интересно съвпадение бележеше края на историята.
- Ти ли си го оркестрирал така? - попитах аз.
- Не. Аз никога не подреждам нещата. Не е нито сред задълженията, нито сред хобитата ми.
- И моята ли е нейде наоколо? - започнах да шаря с очи по рафтовете.
- Ти вече си чел една от твоите. - каза твърдо той.
- Само последната страница. - мисля, че не успях да скрия любопитството в гласа си.
- Наистина ли искаш... - започна събеседникът ми, пресягайки се към близките лавици - ... да прочетеш всичко онова, което се страхуваш, да знаеш?
- Вече съм чел една от моите. - казах аз и се скрих зад глътка от чашата си.
Сянката На Живота само се усмихна и прехвърли ръката си от книгите, към чайника.
Наля в чашата си.
Ябълка и канела... Аромат за книги и дъждовни дни.
No comments:
Post a Comment