- Мамка му! - измърмори той и се опита да се скрие във високата яка на палтото си. Не обичаше този сезон - нито студа, нито мокрите паважи, нито заледените улици.
В слушалките се пусна любимото му парче.
И изведнъж той усети тежест върху десния си лакът.
Стресна се и погледна. Видя познато бледо лице, което му се усмихна и после погледна напред. Тъй като тя не си направи труда да свали слушалките от ушите си, той просто вдигна рамене и продължи напред.
След няколко метра стигнаха кръстовището пред гарата.
Тя пусна ръката му и изчезна също толкова внезапно, колкото се беше появила.
- Коя ли беше тази? Навремето я познавах май... - помисли си той и тръгна да пресича.
***
Клара седеше на дивана и гледаше лошото време навън.
- Нищо. След малко ще ми стане слънчево.
Тя се пресегна и пусна следващата песен.
Мелодията й напомни отново за Джет. Напоследък често мислеше за него, докато отровата се лееше из вените й. Зачуди се дали някога ще се срещнат пак. Зачуди се дали той не е някъде там, навън, на хапливия студ в момента.
Не го беше виждала от 4 години. А вече нямаше контакт с никого от онази компания.
Клара притисна спринцовката към ръката си и усили музиката.
- Джет... - прошепна тя и се усмихна.
***
Погребенията се състояха в един и същи ден, на десетина метра едно от друго.
Въздишките и сълзите на опечалените образуваха синхронна, тежка мелодия.
***
В един малък, едностаен апартамент, някой влезе, за да започне да разчиства.
След седмица щяха да дойдат новите наематели.
Погледа се спря на уредбата. Пръста натисна копчето.
No comments:
Post a Comment