"На чаша чай I"

- Мога ли да направя нещо за нея? - попитах аз.
- Можеш. - отвърна ми той.
- А трябва ли?
- Всяка минута живот, която не е извоювала сама, е минута повече страдание за нея. Избора е твой.

"Избора е мой, а?" - помислих си аз и се усмихнах горчиво.

Стиснах чашата по-силно в дланите си и се загледах в ухиления череп. Това беше може би най-меката усмивка, която бях виждал. Поучителна, добронамерена, непоклатима.

Допих чашата и станах.