Трупа висеше от тавана безжизнено и тежко. Зачудих се как тази жена, на тези години и с тези килограми, е успяла да се покатери така, че да върже бесилото. И то толкова здраво.
Двамата възрастни мъже се суетяха наоколо и се чудеха как да я свалят.
Единия беше нейния съпруг.
До колкото помнех, той бе погребан преди около шест години.
Усетих как гнева напира в мен. Излязох от малката схлупена барака и се засилих сред лозите.
Слънцето беше безжалостно.
Погледнах на горе и се чух как викам побесняло:
- ПОКАЖИ СЕ, КОПЕЛЕ! ДРЪЖ СЕ ДОСТОЙНО И МИ ПОКАЖИ СТРАХЛИВАТА СИ МУТРА!
Нямаше да му простя за това, което беше причинил на горката жена. За начина, по който я бе изманипулирал. За болката, която причиняваше на семейството и близките й.
- СТИГА СЕ КРИ! ПОКАЖИ СЕ!
Вятъра задуха. Силен, горещ, вдигаше прах в лицето ми, развяваше разгърдената ми риза и хапеше плътта ми.
И тогава дойде гласът.
Тътнещ. Мощен. Арогантен. И монотонен.
- The eye of Chaos is all seeing and all powerful. The eye of Chaos is all seeing and all powerful...
Гласа нареждаше като развалена грамофонна поча, а аз продължавах да се взирам яростно във синьото небе и да ругая.
No comments:
Post a Comment