"Защо Луната Свети Нощем"

Един ден Онго Бонго се събудил рано сутрин, защото сънувал много страшен сън. Притеснил се той, опитал се да забрави, но не успял. За това Онго Бонго, който бил сънувал страшен сън, отишъл при Мъдрия Старейшина Хаким Кодим.
- Мъдри Старейшина Хаким Кодим, - казал Онго Бонго, който бил сънувал страшен сън – сънувах много страшен сън, който много ме притесни.

- Разкажи ми за страшния си сън. – казал Мъдрия Старейшина Хаким Кодим и запалил лулата си, пълна с билки.

- Сънувах, - казал Онго Бонго, който бил сънувал страшен сън – че Слънцето, Което Светли Високо в Небесата е догонило и изяло Луната, която Тъмнее Ниско в Небесата. Беше много страшен сън.

По онова време, Светът още бил млад и Слънцето, Което Светли Високо в Небесата по цял ден гонело и лудувало с Луната, Която Тъмнее Ниско в Небесата. Тя тъмнеела, защото по цял ден Слънцето, Което Светли Високо в Небесата я напичало и тя била хванала сериозен тен. А нощем било тъмно и само звездите блещукали на черния небосвод, като малки млади светулчици. Каквито, да си кажем право, били тогава.

- Това е много страшен сън, - казал Мъдрия Старейшина Хаким Кодим, изпускайки огромен обръч от дим през лулата си – прибери се у дома, Онго бонго, който си сънувал страшен сън, а пък аз ще се заема с въпроса по мъдър и старейшенски начин.

Онго Бонго, който бил сънувал страшен сън, се поклонил ниско до земята и се прибрал в сламената си къща до брега на Ручея, Който се Вливал В голямото Езеро. (защото тогава светът бил още малък и реките били още едва ручейчета, а моретата били още едва езера)

Мъдрия Старейшина Хаким Кодим сложил нови билки в лулата си и извадил Малкия Сияещ Кристал на Истината (който в последствие се превърнал в прадядото на всички кристални топки, които и до ден днешен се използват от вещици и мъдреци). Погледнал той в Малкия Сияещ Кристал на Истината и много се притеснил, защото сънят на Онго Бонго, който бил сънувал страшен сън, се разкрил пред него като на филм, само че вече не бил Страшен Сън, а бил истина. Мъдрия Старейшина Хаким Кодим открил, че Слънцето, Което Светли Високо в Небесата  има и второ лице, което крие зад гърба си и което е опасно и чудовищно и което, реално, искало да изяде Луната, Която Тъмнее Ниско в Небесата.

Мъдрия Старейшина Хаким Кодим помислил, попушил и след като приготвил множество силни магии за път (да, Мъдрия Старейшина Хаким Кодим бил и магьосник, както всички Мъдри Старейшини след него), взел лулата с билките и една торба с храна и отишъл да посети Луната, Която Тъмнее Ниско в Небесата. (защото тогава светът бил много млад и хората още нямали телефони, или телеграфи, или дори пощенски гълъби, а Луната, Която Тъмнеела Ниско в Небесата все пак била твърде високо и далече, че да може да извика дотам)

Три дни се реел Мъдрият Старейшина Хаким Кодим из небесата, носен от своите магии за път, докато стигнал до Луната, Която Тъмнее Ниско в Небесата.

- Луна, Която Тъмнее Ниско в Небесата, - казал Мъдрия Старейшина Хаким Кодим – идвам при теб с много лоши новини. Онго бонго, който е сънувал страшен сън ми разказа, че в съня му  твоят другар, Слънцето, Което Светли Високо в Небесата, крие страшното лице на звяр, което скоро ще се опита да те догони и изяде. Трябва да те скрием.

- Това е много плашещо, Мъдри Старейшина Хаким Кодим, моля те с твоите мъдрост и опит да ми помогнеш да открия как да се спася.

- Мислих дълго и внимателно и смятам, че ако се качиш Високо в Небесата и ако отидеш в Нощта, Слънцето, Което Светлее Високо в Небесата няма да успее да те догони.

- Добре, Мъдри Старейшино Хаким Кодим, ще те послушам.

Но точно в този момент, скритото лице на звяр на Слънцето, Което Светлее в Небесата, ги чуло и се засилило да хване и изяде Луната, Която Тъмнее Ниско в Небесата. Тя се уплашила и в своето желание да избяга, свалила кожата си с тен и я хвърлила върху лицето на звяра, след което с все сили се затичала по небосвода – нависоко и към Нощта.

И за това и до ден днешен Луната сияе нощем високо в небесата бягайки от страшното лице на слънцето, показвайки своята белота, която била под кожата хванала тен. И само понякога се загръща с мрак, за да се избърше от Звездния Прах, който сипят по нея звездите. И понякога, когато Слънцето отново покаже страшното си лице, което желае да я изяде, тя вдига старата си кожа с тен от земята и я хвърля върху него, докато се успокои. А ние, гледайки от Ниско до Земята, наричаме това „Слънчево Затъмнение”.

А Онго бонго, който бил сънувал страшен сън? Той видял как луната се спасила от Слънцето и се успокоил. И повече не сънувал този страшен сън.