"Относно вдъхновението"

Чувал съм да казват: "Търся музата".
Търсиш музата? ХА!
Музата не е някаква евтина проститутка, която седи и очаква повикване.
Тя не е програма, която можеш да заредиш и употребиш във удобен момент.
Не...
Музата е студена, коравосърдечна кучка.
Една груба, властна психопатка.
Тя не пита кога се нуждаеш от нея, не пита удбен ли е момента...
Не...

Тя идва като стихия, сграбчва те със изваяните си крака, впива в тебе дългите си нокти...
И те изнасилва - тук, сега, на мръсния под, насред прашните мисли и захвърлените идеи.

Дива, непристойна, нетърпелива, безкомпромисна, коварна.

И след като свърши с теб си тръгва.
Няма прегръдка, няма целувка, не те удостоява дори и с поглед.
Става, оправя си косите и изчезва, докато ти седиш сгушен насред малкото пространство, което си разчистил с потта и кръвта си и гледаш какво е сътворила ТЯ чрез теб.
Нямаш право дори и на цигара.

Изтощен, използван, захвърлен... И все пак - по някакъв странен, почти мазохистичен начин...
Щастлив.
Удовлетворен от това, което са сътворили чрез теб.
Горд, че е избрала именно теб.

Това е истинската муза...

Музата, която те намира.