"Диана"*

Куплет (тя):

Аз съм ловец на трептящи сърца,

Аз Aртемида съм, влизам в гората,

Аз съм ловец на трептящи сърца,

Готов е лъка, звънят тетивата.

Смела и боса стрелите си нося,

Те ще летят като вятъра южен,
Смела и боса стрелите си нося,

Ще те догонят, дори да си буден.

Припев (той):
Днес аз ще тичам, тичам към тебе.
Тази нощ ти... Ще видиш звяра!

Куплет (тя):

Ето ме гола, свободна и горда,

Тичам сред лесове, и сред поляни,
Ето ме гола, свободна и горда,

Гоня тревите, лунно огряни.

Аз съм ловец на трептящи сърца,

Аз Aртемида съм, влизам в гората,
Аз съм ловец на трептящи сърца,

Готов е лъка, звънят тетивата.

Припев (той):
(...)

Припев 2 (тя+той):

Днес е опасно сред дървесата,

Тези нощ ний... Ще видим звяра!



*Това е текст за песен, която може би някой ден все пак ще види бял свят. Реших, че е крайно време да го споделя.

"Оранжев Ден"

В Оранжев ден, с оранжев глас,

Оранжева усмивка ме плени.

С оранжев тон, оранжев танц,

Оранжева целувка подари.

И в този час, оранжев, в нас,

Между оранжевите ми стени,

Една учтива, млада дама,

Оранжевото с мене сподели.

В оранжев ден, оранжев час,

Тиктакане в оранжевото спри!

И нека този хубав спомен,

В оранжевото си ме потопи.

"Neo-Wolf"

Зовът раздира тишината -
Кървав, гневен и последен.
И после мрак обгръща мрака.
Сама потегля, бродейки, душата.

А звярът със очи човешки,
Облизва устни, става кротко,
Прибира ножа във кания,
И радва се на чужди грешки.

Гората вече е градът.
Свърталища, хралупи тайни.
Във малките алеи, в ъгли тъмни,
Ще дебне той, когато погне го гладът.

И после мрак облян в червено,
Паважа в алено ще украси.
И лъсналото острие прилежно,
Във кръв ще бъде пременено.

И хищникът с човешките очи
Ще броди пак през тишината
На спящите изгаснали прозорци,
На тежките затворени врати.

Градът е вече новата гора,
На този Вълк е ловните полета.
Затуй страхувай се ти през нощта,
Когато улиците се напълнят с тишина.

"16.04.2014"

Искам да откъсна.
                Света от тъмнината.
И със останалото було, аз да се загърна.

Сън.

И в този сън заспивам.
                И сънища не ще ме гонят.

И нищо няма да подрони моя мир.

Полет.

Над осветеното кълбо
                Ще се издигна спящ.

И ще се рея на криле от звезден прах.

Дихание.

Ще вдишвам аз, неспящ,

                От твоя ведър аромат

И във безсънието - тебе ще сънувам.

Сутрин.

Слънцето ще видя, гали,

                Блестящите, несресани коси.

Опиянен, аз нежно тебе ще целуна.

Кафе.

И после ден настъпва

С цвят на пролет.
И после заедно отново ще заспим.

Луна.

И звездни нишки тя оплита,

Които нас ще ни люлеят.

В омайващото було на нощта завити.

"Законът на Греха"

Ще те накарам да се влюбиш
Във горещия ми дъх.
Ще те накарам да обичаш
Острите ми зъби.

Ще те накарам да жадуваш
За прегръдката ми силна.
Ще те накарам да бленуваш
Белезите по плътта.

Ще те науча да изпитваш,
Свойта сладка "малка смърт".
Ще те науча да ревнуваш
Мен от собствените си ръце.

Тази нощ ще мине
Под закона на греха.
Тази нощ ще учиш
За закона на плътта.

Ще изгаряш да изпиташ
Огнените ми целувки.
Тук и там и после долу,
Туй е пътят на плътта.

Ще сплета аз във въжета
Всеки малък стон.
Ще играем до полуда,
Парцаливке на конци.


Тласъците ще обвият
Стаята ти във мъгла.
И чаршафите ще пият
Сълзите ти на страстта.

Тази нощ ще мине
Под закона на греха.
Тази нощ ще учиш
За закона на плътта.

Ще опитам похотта ти,
Ще погълна твоя глас.
Ще отпиеш ти наслада,
Ето, молиш ме завчас.

Тялото ти трепва рязко,
Като струна на нощта
В ритъма на танца
На закона на греха.

И задъхана и уморена,
Ще се свиеш ти до мен.
И града не щеш да чуеш,
Нито идващия ден.

Тази нощ ще мине
Под закона на греха.
Тази нощ ще учиш
За закона на плътта.

"Огледало"

Аз нямам нито едно огледало.
Гримирам се във очите на другите.
Оглеждам се в техните сълзи.
Обличам се във рисунките и мечтите им.
Техния смях е бижуто ми.
Техния страх - вратовръзката и колана.
Сресвам косите си със объркани мигли.
Виждам очите си в техния поглед.
Виждам ръцете си в техните длани.
Усещам гърдите си във прегръдка.
Виждам краката си, давайки рамо.
Откривам си силата, бродейки с тях -
Объркан, изгубен във техния мрак -
Търсещ от клечка кибрит светлината.
Усещам си устните само когато
Изгарят ги други, притиснати в тях.
И чувам си думите даже когато,
Посрещат ги думи във отговор свят.
И не мислете, че бродя на тази земя,
Забравил какво съм, кого съм, къде съм.
Аз нямам нито едно огледало.
Но аз ви познавам, а чрез вас - и мен.