"Модерно"

- Спри. - каза лорд Карол, гледайки през прозореца - Питър, какво е това горящо нещо на тротоара?
 - Мисля, че е от новите автомобили с нефтен двигател, сър.
 - Защо някой би ползвал подобно нещо?
 - Дочувам, че са доста популярни сред по-младите, които не знаят какво да правят с парите си, сър. Било модерно и вдигало адреналина.
 - Глупава мода, сигурно ще отшуми бързо - каза лорд Карол и сбърчи нос - Тръгвай.

Електрическия двигател стартира и безшумно насочи лимузината сред добре поддържаните зелни дървета, към кулата от стъкло и стомана. Утрото бе топло, а въздухът - кристално чист.

"The Man in the Mirror"

Darren looked into the mirror. A grumpy, sleepy-eyed man scowled back at him through uncombed hair and unshaven stubble.
"It's not me..." Darren said, pointing at the mirror "It's me." he said, pointing back at himself. "I keep ruining everything. For both of us."

"You are right." replied the mirror, and started shaving. "It's not me. " Added the reflection, while combing his hair. "This one's all on me." He pointed at Darren and straightened his collar.

And then the man in the mirror walked out.

The other bathroom was still there. The glass still felt cold to the touch. The dirty walls were still there. The water was still running.

The gruff-looking man gave the reflectionless mirror a puzzled look, and then reached for the razor.

"Имигранти"

- Ама защо трябва да го пия, мамо?

- За да можеш да с играеш с другите деца, миличък.

- Но то е горчиво и ми пари на гърлото!

- А мислиш ли, че Херакъл, или Тор щяха да мрънкат за дето отварата е горчива?

- Не! Те са герои и са смели и силни!

- А ти искаш ли да станеш герой? И да не се разболяваш?

- ИСКАМ! – каза Холи и изпи набързо мутагена.
„Само още година...” помисли си майка му „И никой няма да може да узнае...”

"Изгубена"

- КЪДЕ Е! - изкрещя Смърт.
- Т- там! - посочи изплашената сянка.

Смърт се взря в указаната посока. Постепенно, чернотата придоби силуета на рошаво, чипоносо миньонче, което го гледаше нахално.

Той замахна с косата.

Острието премина през фигурата без дори да изсвисти в мъртвешката тишина.

- КУЧКА! - изплю Смърт, обърна се рязко и си тръгна.

А Надеждата само се усмихна по-широко и запали клечка кибрит.

"Джипси"

Една сутрин се събудихме на кръстопътя и отворихме очи.
Твоят гръб беше опрян в моя гръб.
Ти стана и тръгна напред.
Аз станах и тръгнах напред.

Дали си намерила вече катуна си?